Обявяването на Ел Маестро като новия наставник на ЦСКА е също толкова изненадващо, колкото и представянето на Илич като такъв година по-рано. Сале дойде на “Армията” като млад треньор с малко опит, но големи амбиции. На всички беше ясно, че той не е човекът за ЦСКА, но получи огромен за родните стандарти кредит на доверие. Май всички харесаха легендата на Партизан и много искаха той да е човекът, който ще върне ЦСКА там, където му е мястото.
Илич съумя да изгради отбор, който не играеше привлекателно, но постигаше резултати. Рекордът с 11-те победи като гост също беше впечатляващ, но реално в нито един момент ЦСКА не играеше като претендент за титлата. Всъщност добрите мачове като игра и резултат могат да се преброят на пръстите на едната ръка. Естествено в едно първенство резултатите са най-важни защото за добра игра във футбола все още не се дават точки. Точно заради това всички застанаха зад Илич. Резултатите бяха налице, а ЦСКА притисна “хегемоните” както не го беше правил до този момент. Все пак, въпреки всички възможности, армейците не успяха да станат шампиони под ръководството на сърбина. Ако използвам тенис термини ЦСКА имаше достатъчно мачбола, но не се възползва от нито един. Причините за това няма да анализирам. Може да го направят “обективните футболни разбирачи”.
ЦСКА пропусна титлата заради две пропуснати дузпи. Тази срещу Локо ПД и тази срещу ’48. Реално в двата мача армейците не изглеждаха като отбор, който желае на 100% да стане шампион, но имаше късмет.. След това именно късметът им обърна гръб… Дали за това е виновен треньорът, късметът, съдбата или нещо друго? Може да е едното, другото или от всичко по малко, но в момента е без значение.
Саша Илич постигна много с ЦСКА. Създаде един боеспособен отбор, който постига резултати въпреки всичко и това няма как да му се отрече. Сале спечели точки в първенството, с които много от предшествениците му са ставали убедителни шампиони. Има обаче една малка подробност, заради която той вече не е треньор на армейците. Илич така и нямаше смелостта да рискува малко повече. Не успя да “вземе” нито един важен мач. Не успя и да надгради над това, което направи.
ЦСКА запази гръбнакът на отборът си. Към него бяха добавени много скъпи за родните стандарти играчи с добри визитки, но реално нищо не се промени. Това се видя и срещу Сепси. Дали Илич е достигнал лимитът на възможностите си е трудно да се каже, но е факт, че година по-късно армейците са на същото ниво, където бяха и преди това. И тук е редно да се запитаме дали не трябваше да благодарим на Сале за добре свършената работа по-рано и треньорската смяна да се извърши малко преди скъпата селекция…
Сега на ход е Ел Местро. Той също е млад и амбициозен, но с една идея повече опит от Саша Илич. Дали той е точният човек и ще надгради ли нещо няма да коментирам и предстои да видим. Намирането на правилния треньор до голяма степен е проба-грешка… Така, както и всичко останало в живота.
… Аз лично имах друг фаворит за треньор и силно се надявам той да поеме ЦСКА някой ден и да постигне успехите на Паро и Пенев например… А защо не и да ги надмине. Сега, обяче треньорът е Нестор Ел Местро и е редно да получи необходимото доверие.
Дали маестрото ще успее или ще поеме към терминал 1 още преди нова година ще разберем. Сега, обаче армейците трябва да го подкрепят. Не за друго, а защото той е един от ЦСКА… А ЦСКА не е нито Ел Маестро, нито Фаетон, нито Хайнц, нито Кордоба, нито който и да е… ЦСКА е много повече от тях.
Проба-грешка докато не се стигне до истината…
Благодаря Саша… Успех Маестро!
автор:
Симеон Димитров