От доста години родния национален отбор по футбол не е бил толкова близо до класиране на голям футболен форум. Последните 16 години обикновенно след втория или най-много третия мач в квалификационните групи нашите са загубили всякакви шансове за класиране и “започваме да обиграваме отбора за следващите квалификаций”… Но го “обиграваме” типично по нашенски.

Рядко се взимат най-добрите футболисти. Обикновенно се викат в националния тези, на които им предстои трансфер и трябва да им се покачи цената… и други, за да се угоди на някой шеф… Не е задължително повиканите да са най-добрите. Сега е същото. “Гради” се нов, силен национален отбор с футболисти, повечето от които са над 30 години… Дори над 33. Може чичо Гошо да прави национален отбор за ветерани, който да се класира някъде?

Въпреки всичко тази година България получи златен шанс да се класира за европейско с един от най-слабите национални отбори в историята на българският футбол.

При успех днес над Унгария родните национали ще играят с победителя от двойката Исландия – Румъния отново в София. Реално до участие на европейски финали ни делят две победи. Дали родните национали ще ги постигнат не се знае. Все пак в последните години показаха и доказаха, че могат да загубят от всеки.

Оптимизъм за националите ни идва от това, че Марселиньов и Вандерсонов няма да играят и от факта, че Унгария не ни е побеждавала от 45 години… Не е малко.

Все пак има и притиснителни неща. Сисиньов е повикан и най-вероятно ще играе. Недоразумението Галин Иванов също. Ако някога е бил футболист, то това е било много отдавна и много за малко. Никой не може да ме убеди, че Йомов е по-слаб от него и не трябва да започне като титуляр.

Има и други недоразумения в избранниците на чичо Гошо, но няма да ги коментирам. Ясно се вижда желанието на тренера да угоди на шефа… То, и чочо Гошо е недоразумение, но…

Все пак нека пожелаем успех на националите. И те, и всички фенове на футбола в България имат нужда от него.

автор:

Симеон Димитров